Александър Тунчев

Сашо Тунчев вчера записа името си в историята на Локомотив като треньорът постигнал най-изразителната победа в пловдивското дерби. За него беше ясно от отдавна, че ще наследи Бруно Акрапович в момента, в който босненеца реши да осребри спечелите купи на чело на черно-белите и да поеме по своя собствен път.

Вчерашният успех обаче не е първият за Тунчев. Бившият централен бранител води Локо Пд от скамейката при спечелването на Суперкупата в Разград, показвайки и доказвайки, че на него може да се разчита. Възпитан, скромен, стоящ далеч от конфликтите. От както е в треньорския щаб на смърфовете Тунчев често можеше да бъде забелязан на трибуните зад скамейката, където четеше играта от високо. До колко Бруно Акрапович се е вслушвал в предложенията и съветите му като помощник- треньор можем само да гадаем, но вчера Тунчев показа, че ако не друго той  е прекрасен мотиватор. Тимът на Локомотив Пловдив беше готов за пловдивското дерби като емоция, като настройка за игра и като план за действие. Сашо Тунчев през целия мач не спря да подтиква играчите си да атакуват, да не се отпускат, да вземат максимума от тази среща. Когато някой сгрешеше Тунчев оставаше спокоен. Правеше забележка, но като на приятел, а не като към подчинен. Това със сигурност се нрави на футболистите и те показаха, че ценят своя наставник.

Със сигурност престоя в Лестър като футболист е обогатил футболните познания на младия специалист, а ето че настъпи и неговия ред да ги покаже. Въпреки че съперника вчера не направи нищо да затрудни Локо Пд, постигнатото от Сашо в този мач не трябва да се омаловажава.

Пред Тунчев има много път, труден за извървяване, но със сигурност младият специалист заслужава доверието, което Крушарски даде преди 2 години на Акрапович. Дори и нещата в един момент да зациклят, на Тунчев трябва да се даде достатъчно време, в което да успее да наложи идеите си и току виж на Лаута се родила още една треньорска легенда. Легенда, чийто живот отново основно ще е преминал в черно-бели краски.