Години наред българският футбол върви надолу. Нещо видимо и ясно за всички. "Нямаме футболисти. Играчите ни са много слаби". Това са най-често споменаваните оправдания от ръководители, треньори, самите футболисти и фенове за слабите резултати на националния отбор вече 16 години. Освен Лудогорец, който тази година се представя трагично зад граница, обаче в Европа вече цяло десетилетие нещата също не са никак розови и на клубно ниво. Интересното е, че при "орлите" това се случва в годината, в която залагат на повече български играчи и роден треньор.

"УЕФА поема отговорността за образованието на футболните треньори, като има два приоритета - добри футболисти, това означава и добри треньори!", са думите на доцент Юри Николов, който е заместник директор на Българската Треньорска Школа по Футбол.

Какво значи това, че имаме слаби треньори, които не могат да развият или изградят добри футболисти? Ако е така, кой е дал лиценз на треньорите в родния футбол или на какво ги учат в треньорската школа от години. Прави ли се достатъчно, за да се развият и да се подпомагат родните футболни треньори? Ние сме 2020 година, но методите на работа с школата са назад с минимум едно десетилетие. Организацията е на много ниско ниво в дори елементарни неща.

Няма учебен план, както е в другите школи на Стария континент, където като се запишеш, получаваш информация, какво ще учиш за различните видове лицензи - А, Б, С, Про УЕФА. Напълно нормално, даже задължително, е студентите да знаят какво ще научат в даден семестър. Единственото ясно е какъв отбор можеш да водиш с даден лиценз. Липсва ясна програма за лекциите, която да предпазва от неловки ситуации и дублиране на упражнения на лекторите пред студентите. Най-тъжното е, че масово има лектори, които казват на студентите да не слушат даден колега, след като тяхната теория противоречи на друг лектор, който е водил предходните лекции на въпросните студенти. Отсъства и последователност в учебния процес. Други пък се държат така, сякаш футболът започва и свършва с тях.

@@@

Самият Николов обяви: “Мога да предложа много неща, тъй като школата има големи възможности за развитие, но сега имаме застой в треньорската школа през последните 3-4 години”.  Този цитат ни навежда на мисълта, че ръководните хора в школата не гледат в една посока или са в конфликт.

Видимо е, че не се работи професионално и адекватно. Защо тогава един от шефовете не прави положителните промени, когато вижда, че нещата са в застой? Защо тогава е там и не напуска? От подобно бездействие страда българският футбол, а в този случай най-вече родните треньори, които как точно се развиват в треньорската школа, която и без това върви назад с десетилетие.

Професор Лъчезар Димитров, който дълги години бе ректор на НСА, от 2007 година е ръководител в школата. Интересното е, че общо взето от тогава и започна мощното сриване на футбола у нас. Нагаждането към силните хора на деня и неуспяването да се пребори с натиска на собствениците на елитните клубове за курсистите за ПРО УЕФА лиценз е нещо, което се забелязва и коментира отдавна. От години се говори, че нещата в треньорската школа не са чисти и прозрачни. Действията в нея пък карат все повече хора да го мислят. Дори обявените сега критерии за тази година, които са били изкоментирани с Михаил Касабов и Емил Костадинов, предизвикват още повече мисли, че е имало подготвен списък от хора, след което са взети дадените критерии, за да може определени студенти да влязат.

Ние нямаме против нито един от студентите, ами напротив. Искаме България да има още повече и още по-добри треньори. Те обаче да бъдат образовани възможно най-добре, за да развиват родните футболисти от най-малките до най-големите и футболът отново да носи радост на хората с положителни резултати. Разочарованието идва, че ръководните фактори професор Лъчо Димитров и доцент Юри Николов, които са вече пенсионери, и доцент Михаил Мадански не направиха така, че тази школа да се развива и разширява в много по-големи размери.

@@@

Неадекватното управление в комбинация със сериозен хаос и липса на ясно изграден план и стратегия за развитието на треньорската школа, е огромен проблем. Това ръководство имаше уникалната възможност, докато Борислав Михайлов беше един от 14-те най-важни хора във футбола на Европа да направи така, че на Балканите тази школа да бъде водеща. Кандидат треньорите от всички балкански страни да се редят на опашка, за да искат да се запишат и да учат в нея.

Бившият президент на БФС беше осем години в Изпълнителния комитет на УЕФА, който дава огромни средства за развитие в тази сфера, а ние какво? Заблуждаваме се с малки и нови курсове, които трябваше да са актуални от десетилетие. Бюджетът на школата можеше да се увеличил многократно, но за да стане подобно нещо шефовете трябваше да са изработили и започнали работа по стратегически план, който да е за поне десет години напред. УЕФА през тези години нямаше да има проблем да помогне, когато види нещо разумно и хубав план за развитие, който да е подплатен със знание и желание да се върви напред, но уви…
Трябваше да имаме много по-голяма бройка на курсисти за ПРО УЕФА лиценз от настоящите 20. Ако беше направен опит най-вероятно бройката можеше да се увеличи близо двойно през годините. Курсовете да бъдат по-често, а не през 3-4 години и малко странно критериите да се сменят всеки път.
Сега например не успяха да влязат да учат водилият ЦСКА-София в няколко мача през този сезон - Даниел Моралес, треньорът на ЦСКА 1948 Красимир Петров, едни от най-популярните играчи на Левски през последните две десетилетия - Илиян Стоянов, Димитър Телкийски, Станислав Ангелов, както Йордан Петков, Здравко Лазаров, Йордан Юруков и др.
Станислав Генчев официално е приет курсист за Про лиценз от УЕФА, вижте целия списък
Трябваше да се увеличат служителите и кадрите на школата, които да работят само и ексклузивно в нея, за да може тя да върви напред, а не както сега да разкъсват времето си още в НСА, футболни клубове и различни школи. Треньорската школа при по-голям ентусиазъм и амбициозен ръководител можеше и да е помислила да намери и собствено място за развитие, а не където се намира - в базата на НСА. Сега всичко се носи по течението.

Освен това да има всеки месец семинари от школата, за да се осъвременяват и обогатяват треньорите. Не е нужно да бъдат само в столицата. Такива, каквито добиха огромна популярност у нас сред треньори и кандидат треньори, но ако организаторите на подобни събития не са го правили със съгласието на треньорската школа, се превръщат във врагове и не се приемат от имащите право да издават треньорски лицензи у нас.
Бивш футболист и директор на Левски: Разочарован съм, всичко е мъгла, ще пиша до УЕФА
Няма как да се оправи футбола с хора, които не гледат да се разширява обръча, а гледат как да го държат максимално стегнат, за да не изпуснат своите далавери или да се обслужват чужди интереси. Най-вероятно от школата искат да се правят на важни и вкарват страх в треньорите. Които пък, независимо дали са опитни или неопитни, млади или стари, нямат уважение един към друг. Те не се поддържат и вместо да са единни, често обясняват как този или онзи техен колега не ставал.  При това го правят публично или директно го споделят с ръководни фактори на клубовете, които са се спрели да даден специалист. Тези пък, които имат близки отношения с доцентите, видимо са с предимство при развитието в професионален план. Друго нещо, което се вижда и коментира.От години има конфликт на интереси с работата в клубовете на дадени лектори и доценти. Мишо Мадански например работи в НСА, треньорската школа и в Септември (София). Това го виждат всички студенти в треньорската школа, говорят между тях, но страхът, че имаш ли различно мнение и кажеш ли го на глас, значи че няма да получиш лиценз, ги кара да си мълчат.

През последните седмици бившият национал Станислав Ангелов надигна вой, въпреки че за доста от нещата не е прав, и обяви, че ще си търси правата в съда. От треньорската школа му отговориха, но на много ниско ниво за институцията, която трябва да бъде.
От треньорската школа отговориха на Пелето и Телкийски
Поредно доказателство, че там с този състав градивност и развитие няма да има. Защото опитвайки се да унижи бившия капитан на Левски, изложена бе най-вече школата. Дадоха и повод да се мисли, че има лично отношение. Пелето също не може да мисли, че той може да надхитри всички. Има правила, както за него, така и за останалите, но всеки си ги чете, както му изнася на него. За голяма жалост няма достатъчно прозрачност, което кара студентите, независимо дали са играли футбол на най-високо ниво, професионален футбол и аматьорски футбол, да нямат пълно доверие на школата.

Последните три години единственото, с което влезе в публичното пространство треньорската школа, бе решението на Димитров, че трябва да се въведе правило да не играят вратари извън европейския съюз, тъй като имаме проблем с вратарския пост. Все едно с централните бранители, крайните защитници, халфовете и нападатели сме цъфнали и селекционерите на националните отбори могат да избират между 100 играчи на средно европейско ниво. Само заради това си решение професор Лъчезар Димитров трябва да си е тръгнал с висока скорост от позицията в треньорската школа, а не да я излага.
БФС със сензационна промяна, тя засяга най-вече топ клубовете на България
Родният футбол има нужда от мъдри решения и стратегия, за да изплува, а не от подобни глупости. Треньорската школа е с огромен потенциал и трябва да бъде за пример и еталон. Тя да създава правилата, които после да се следват - ясно, прозрачно и безкомпромисно, но най-вече тези правила да бъдат еднакви на всички. За съжаление с Димитров начело това няма как да се случи.