Футболната история е такава, каквато я напишат участниците в нея. Тази година пазарджишкият футбол навърши достолепните 103 години от зараждането си. За това време в Хебър и неговите предшественици – Бенковски, Марица, Ботев, Чавдар, Спартак и Динамо са играли страхотни, не – великолепни футболисти, които трудно могат да бъдат класирани по качества. Малцина от тях обаче станаха национали, а съвсем малка група докоснаха с пазарджишки тим „А” професионална футболна група. По ирония на съдбата, разбира се.
Хебър има само 3 участия в елита на България – 1989-1990; 1991-1992 и 2000-2001 години.
Първото влизане ще се помни винаги. Защото е първо и беше най-изстрадано, но и най-сладко. Второто беше най-безапелационното и най-убедителното. Третото дойде след комбинация с друг отбор, но все пак беше извоювано на терена.
Това лято се навършиха 30 години от триумфа на Хебър, който в сезона 1990-1991-ва година буквално смачка като валяк другите тимове в тогавашната единна „Б” група. Кръглият юбилей беше прекият повод Президента в този период Спас Иванов да събере отново под знамената своите момчета, някои от които вече с повече „сребро” в косите от самия него. Макар и поостарели те са си същите наши герои заради, които ние, обичащите този футболен тим до полуда ходехме 2 часа преди мачовете на стадиона. Младите бягаха от училище, а възрастните – от работа за да гледат Хебър! Това нито ще бъде забравено, нито ще се върне някога.
Христо Тошев – Музиканта, Васил Василев, Красимир Узунов – Малкия Тръбо, Крум Кантарев, Лазар Димитров, Калин Иванов, Спас Помаков, Николай Митов, Сашо Милушев, Роман Ружинов-Рамбалди, Ангел Ангелов – Комоциума, Боян Никленов-Гибона, Тодор Игнатов, Георги Стефанов – Бари, Георги Гаджев, Иван Папазов, Кирил Василев, Иван Милиев, Спас Кузев – Шейка се събраха отново. С тях духом бяха и всичките им колеги, които животът в България прокуди зад граница – Радко Димитров, Георги Андонов, Петър Георгиев – Валдо. Заради неотложнилични ангажименти сбирката пропуснаха Георги Атанасов-Калафара, Иван Чорлев и Васил Иванов-Мармалада.
С поздравителен адрес се отчете треньорът през сезон 1990/91 г. Стефан Грозданов. Присъстваха тогавашният шофьор на автобуса Стефчо Лукаев, масажистът Димитър Пенчев, лекарят д-р Иван Йотов, финансистът Илия Генов – Баку Ли. За кратко се появи и представителят на фирмата спонсор по това време „SIGIB“ – Тодор Цоков.
С едноминутно мълчание пък бяха почетени тези, които не са вече сред живите: Стоил Петров-Тичето, Петър Ковачев-Льо Ру, Младен Радков-Дечо, първият чужденец в „А“ РФГ – Сейран Осипов, треньорите Трендафил Узунов-Големия Тръбо, Стоил Трънков и Иван Кръстев – вечният домакин на Хебър.
„Ние бяхме един страхотен колектив и това бе първото условие да постигнем този успех – безапелационното влизане в „А“ група. Най-голямото ми признание е фактът, че и до днес всички тези момчета се обръщат към с „Президенте”. Това е показателно за отношението им към мен. Аз ги обичам като мой деца. И докато бяхме заедно пробив в отношенията ни не е имало. Всичко беше изключително точно и коректно. И най-важното – това беше взаимно. Мога само да им благодаря още веднъж за това, което направиха за пазарджишкия футбол. Те остават в златната история на Хебър завинаги. ”, заяви в прочувственото си слово тогавашният председател на УС на ФК Хебър Спас Иванов.
След кратката официална част вечерта продължи с много шеги, закачки и стари истории, които хебърци си припомняха за времето, през което писаха златната страница. Макар и откъснали се вече от любимата игра, те показаха, че съдбата на Хебър не им е безразлична и болеят за безвремието, което беше налегнало пазарджишкият футбол до 2017-та година. Остават надеждите, че съвсем скоро Пазарджик ще има пак футболен тим в елита на България. Всички те вярват, че скоро стадион „Георги Бенковски“ ще бъде отново пълен и феновете ще пеят като един:
„Пазарджик си има футболен тим. Хебър се нарича, трудно победим. Знамето зелено вечно ще се вей,
За славата на Хебър – вечно ще се пей…“.