Бруно Акрапович

Бившият треньор на ЦСКА и Локо (Пд) Бруно Акрапович даде обширно интервю в навечерието на финала за Купата на България. Босненецът, който няма загуба в този турнир и стигна до два триумфа, прогнозира победа на „червените“ утре.

На път от Германия за Загреб специалистът анализира силните и слабите страни на ЦСКА и Арда. Той говори с гордост и за сезона на „черно-белите“ от Пловдив, за които твърди, че винаги ще имат място в сърцето му. Каза и любопитно нещо за сънародника си Азрудин Валентич, който в момента е треньор на Ботев (Пд).

– Г-н Акрапович, очаквате ли медал от ЦСКА, ако спечели Купата?

– Ако няма достатъчно, няма да се разсърдя, но ще се радвам да ми запазят медал. Действително мисля, че имам своя принос. Все пак под мое ръководство отборът отстрани три съперника – Ботев (Ихтиман), Черно море и Ботев (Враца).

– Възможно ли е да ви видим на стадиона?

– Не мисля, но със сигурност ще гледам мача.

– На раздяла с ЦСКА казахте, че с вас отборът със сигурност е щял да вдигне Купата, сега как мислите?

– Държа си на думите. Аз бях абониран за този трофей в България (смее се). С мен нещата бяха сигурни. Сега обаче пак съм за ЦСКА и играчите, които успях да опозная. Момчетата заслужават да спечелят този трофей и да изпитат това щастие. Това ще е признание за усилията им през сезона и спомен, който ще имат за цял живот.

– „Червените“ ли са фаворитът?

– По качеството на отделните играчи да, но в такива мачове фаворит няма. Знам го отлично от финалите, в които участвах. Такива двубои се решават от дребни неща. Ако някой се вземе за фаворит, ще се прецака. Арда е много опасен на контри и полуконтри. Имат силни футболисти, които са опасни, когато се връщат назад като Спас Делев, Жуниньо и Коконов. Отборът знае да покрива пространствата.

– Какво е мнението ви за Николай Киров, срещу когото имате доста мачове и които на практика „уволнихте“ от Ботев след победата във финала през 2019-а?

– Безспорно има големи качества. Знае как да работи и какво търси от отбора си. Вижда се, че има стил, който може да носи и успехи и е приятен за гледане. Отборите му играят добре организирано. Успява да извлича максимума от играчите си. С предимно български футболисти, с каквито разполага през този сезон, постига добри резултати. Тимът му функционира отлично. Заслужава не само моето уважение, а на всички в българския футбол.

– Виждате ли някаква промяна в ЦСКА, след като ви освободиха през март?

– Има промяна в системата на игра. Нещо друго специално не виждам. Гледах ги срещу Локо (Пд). Знаех предварително резултата срещу Лудогорец в предишния кръг.

– Федерико Варела все пак направи няколко силни мача, а при вас не играеше…

– Специално него много исках да го видя поне на тренировки, но той рядко бе с нас. Първо жена му беше бременна, след това на два пъти бе болен… Какво ли не му се случваше. Радвам се, че сега е добре, но за него трябва да се говори повече като видим какъв принос ще има за отбора във важните мачове. Разполага със солидна техника. Определено е различен футболист от Тиаго, който според мен си остава най-важният в схемата на отбора. Когато той функционира добре, ЦСКА също функционира добре.

– Поддържате ли връзка с някой от ръководството на клуба след напускането си?

– Не. Имам обаче отлични отношения с хората, които работеха с мен в ЦСКА.

– Ако знаехте как ще се развият нещата, щяхте ли да вземете решението да напуснете Локо (Пд) през есента?

– Вижте, аз се имам за интелигентен човек. Погледнах статистиката и знаех, че ще се случи нещо такова. Очаквах, че няма да е за дълго. Когато говорех с Бранко Окич, го предупредих, че едва ли ще останем много дълго и че трябва сам да реши дали да напусне Германия и да дойде. Емоционално съжалявам много, че напуснах Локо (Пд), но за моята кариера бе важно и логично да направя следващата крачка с всички рискове от това.

– Локо (Пд) направи много силен сезон и без вас!

– Горд съм с това. Много от момчетата в отбора ги привлякох аз, на доста от тях намерих точната позиция, на която да са най-полезни… Гордея се и с това, че петима от тези, които дойдоха в Локо по мое време са повикани в националния. Луков не го взех, аз но и той се развиваше заедно с тима и се радвам за него, както и за Митко Илиев, Чико, Витанов, Карагарен и Георги Минчев. Сашо Тунчев върши много добра работа. Щастлив съм, че съм помогнал в българския футбол да има и още един добър треньор.

– Мислите ли, че друг ще може да работи и да постигне същите успехи като вас в тандем с Христо Крушарски?

– Зависи колко може да издържи човек. Аз давах всичко от себе си. Даже повече. Случваше се да правя нетипични за мен неща. Идвало ми е да си тръгна много по-рано, но успявахме да намерим думи, с които да успокоим нещата и да продължим напред. И двете страни сме правили компромиси и имаме заслуга за един наистина забележителен период в историята на клуба.

– Съгласен ли сте, че второто място през този сезон е с цената на титла за „черно-белите“?

– Напълно. Локомотив заслужаваше титлата, защото има най-силният отбор и играе най-хубавият футбол. Предвид финансите в Лудогорец и ЦСКА постигнатото от Локо е наистина уникално. Отборът по нищо не отстъпва, а в някои елементи дори превъзхожда тези съперници. Резултатите го показаха. От трите мача с ЦСКА „червените“ взеха точка само под мое ръководство и не допуснаха гол. Трябва да се има предвид колко важна е тактиката, за да се преследват резултати. Един Гомис, който дойде за много малка заплата и не знам дали сега са му я вдигнали, по нищо не отстъпва на защитниците на Лудогорец, а и в ЦСКА. Какво да кажа за Диниш Алмейда, Масоеро и Малембана.

– Как успявахте да привличате такива футболисти?

– Никак не беше лесно. Сещам се например, че Кристиан Илич, който в момента е най-добрият в цялото първенство на поста, на който играе, изобщо не искаше да идва и дълго ми отказваше. Трябваше да му обяснявам доста, че такъв трансфер ще е трамплин за него, че ще дойде в хубав град и т.н. Накрая му казах, че сам ще ме потърси, за да поиска да дойде при нас. Така и стана. Докато бях в Локо съм бил не само треньор, но бях и баща, и майка, и баба на играчите. Провел съм безброй разговори с какви ли не мениджъри. Даже с родители. За това сега се радвам за такива като Кристиан Илич.

– Помагате ли на някой от тях да си намери нов клуб? На Диниш Алмеида например.

– Не се занимавам с такива неща. Той си има мениджър, както и всички останали. Някои имат даже по трима-четирима агенти. Аз съм казвал, че България ми харесва като страна и ще продължа да идвам при мои приятели. Имам много такива най-вече в Пловдив. За мен това е вторият град на сърцето ми след родния Зеница в Босна.

– От там е и треньорът на Ботев Азрудин Валентич, какво мислите за него?

– Той не е от Зеница, от малко по-далече е. Познавам го, защото бяхме заедно на курса за лиценз. Сигурен съм, че се раздава и е честен, което е важно. Не мога обаче да му пожелая успех, заради връзката ми с Локо (смее се). Той дойде в труден момент с евентуален нов собственик и не му е лесно, времето ще покаже колко полезен може да е.

– Имахте ли оферти за нова работа, след като напуснахте ЦСКА?

– Имаше две, които отказах. Сега на дневен ред са 2-3 предложения, но трябва да свърши сезонът, за да има евентуално развитие. Аз уважавам колегите си и не съм от тези,които ще тръгнат по стадионите и ще се предлагат. Не се бутам.

– Бихте ли работил пак в България?

– Нямам проблем за това. До момента обаче не съм имал предложения. Всичко зависи най-вече от плана и офертата. България е част от мен и когато дойда пак ще си търся, както медала от ЦСКА, така и знака за почетен гражданин на Пловдив, с който бяха удостоени в отбора на Локо. Мисля, че имам заслуга.

Интервюто е на в-к „Мач Телеграф“